АНАТОМИЧЕН СТРОЕЖ НА БОКСЕРА

(Фридерун Штокман “Boxer Blatter” септември 1961г.)

СТРОЕЖ НА СКЕЛЕТА НА БОКСЕРА

Ще започнем с черепа, отличаващ се от останалите породи с къса горна челюст и високо чело. При поглед отпред челюстите се затварят не по удължена напред тясна дъга, а почти по права линия, поради което кучешките зъби са широко поставени, а муцуната изглежда плоска. Поради почти изправената дъга на горната челюст в нея често се забелязва излишно количество резци (най-често седем-осем) за да се избегнат диастемите (разстояние между два съседни зъба). Чувала съм, че в Англия се срещат боксери с по-голям брой резци на долната челюст, но аз с това никога не съм се сблъсквала.

Черепът служи за хранилище и защита на главния мозък. Неговият размер зависи от телосложението на кучето като цяло. Не трябва да се мисли, че колкото той е по-голям, толкова са по-големи и умствените способности на кучето. Това се отнася и за човека, интелектуалното ниво на когото по никакъв начин не зависи от размера на главата му. Черепът се свързва с първия шиен прешлен, атлас, нямащ тяло, посредством двата тилни кондила, благодарение на което главата може лесно да се върти във всяко направление, но това не става заради това, че вторият шиен прешлен, аксис, има отпред вместо тяло зъбовиден израстък, ограничаващ флексията, екстензията и ротацията на главата, а също ограничава наклона й встрани. Тези два прешлена са свързани с останалите пет шийни. Всички те са здраво фиксирани помежду си чрез мускулно-лигаментен апарат, а от горната страна и от мощна тилна връзка. Всеки от тях се състои от тяло, дъги, ставни повърхности за съединяване един с друг (което рязко ограничава тяхната ротация) и бодлести израстъци, насочени отгоре надолу (което рязко ограничава разгъването им), които може да се напипат по средната линия на врата. Взимайки предвид всичко това, движенията на главата в сагиталната и фронталната равнина (вертикална и хоризонтална), както и нейната повишена ротация са обусловлени от функцията на целия шиен отдел на гръбнака, а не от отделно взетите седем прешлена.
Шийният отдел на гръбнака преминава в гръден, състоящ се от тринайсет прешлена с дълги, вертикално поставени

2ris

бодлести израстъци и ставни ямички за ребрата, първите осем от които са прикрити отгоре с крилата на лопатките и образуват холката. Бодлестият израстък на дванадесетия гръден прешлен е по-къс от останалите и над него нерядко може да се забележи малко спадане (към него се прикрепя диафрагмата, затова се нарича диафрагмален). Холката се явява съставна част от предницата, затова в нейната област са захванати най-силните мускули на раменния пояс и гърба.

Гръдният отдел преминава в поясен, състоящ се от пет прешлена с масивни тела и къси бодлести израстъци, насочени към холката, а той в кръстцов, образуван от три прешлена, сляти в една кост, влизаща в състава на таза и бедрения пояс. Кръстецът завършва с опашен отдел, състоящ се от видоизменени прешлени, който не ни интересува много, защото опашката на боксера се купира.

Гръдната клетка е образувана от тринайсет двойки ребра, торакалният дял на гръбначния стълб и гръдната кост, явявайки се хранилище и защита на такива особено важни органи като белите дробове, сърце и черен дроб. Ребрата имат глава със ставна повърхност за подвижно свързване с торакалните прешлени, шийка и дъгообразно огънато, особено в средната част, тяло ⅔ от което се състои от костна част, а ⅓ от хрущял. Първото ребро е най-късо и масивно, средните (2-7) – най-дългите, последните, видоизменени в долния край – по-къси и тънки от останалите. Дължината и кривината на ребрата постепенно нарастват от второ към осмо ребро, след което стават все по-къси и прави. Първите девет двойки ребра са здраво съединени с гръдната кост, явявайки се истински. С междуребрен хрущял с тях се съединяват още три двойки, така наречени, лъжливи ребра, образуващи ребрената дъга, а най-късата двойка представлява плаващите ребра.

СТРОЕЖ НА ПРЕДНИТЕ И ЗАДНИТЕ КРАЙНИЦИ

Предните крайници поддържат тялото при движение, осигуряват преместването по повърхността на земята, в следствие тласъка на задните крайници и опора по време на пренасянето на тялото напред. Във връзка с това, че раменният пояс е загубил ролята на тласкащо устройство, при него няма ключица и горната кост на пояса, лопатката, е останала свързана с тялото само с мускули, което е осигурило по-пружиниращо съединение с крайника. А тъй като кучето се опира на земята само на пръсти, площта на опората на крайника в земята значително е намаляла, което е повишило неговите скоростни възможности.

И така, ще започнем с лопатката. Тя се състои от плоско тяло с триъгълна форма, или крило, с гладка вътрешна повърхност, където се разполага подлопатковият мускул, и външна, разделена по средата с лопатков гребен, към който се прикрепват над- и подгребеновият мускули, плитка ставна ямка с кръгла форма, широка шийка с надставно грапаво надебеляване, за прикрепване на двуглавия мускул и грапавост, намираща се под ставната ямка за прикрепяне на триглавия мускул. Широката част на лопатката е насочена нагоре, а ъгълът между лопатковия гребен и раменната кост се нарича раменно-лопатков.

Раменната кост е тънка, тръбна, дълга, малко извита, леко усукана по оста и наклонена назад (косо поставена). На нейният горен (проксимален) край има слабо изпъкнала широка кълбовидна ставна глава с две издатини (отвън – голямо и отвътре – малко възвишение), към които се прикрепват двуглавия и триглавия мускули на рамото. Освен това те ограничават сгъването и разгъването на рамото. Под тях се намира делтовидният израстък (гребенообразна изпъкналост) за който се прикрепя делтовидният мускул. На долния (дистален), приплеснат край на костта се издигат две костни подутости (голям външен или разгъващ, и малък вътрешен, или сгъващ) към които се захващат мускулите на предмишницата. Между тях отпред се намира венечната ямка, а отзад – лакътната, на дъното на която е разположен отвор. Раменната кост завършва в долния си край със ставен валяк за съединяване с предраменните кости – лъчевата и лакътната. Първата е разположена навътре, а втората навън. Преразгъването на предмишницата е невъзможно поради това, че гърбът на лакътния израстък на лакътната кост се опира в лакътната ямка, а прекаленото свиване – тъй като венечният израстък на лъчевата кост се опира във венечната ямка. За сметка на лекия наклон на оста на валяка, предмишницата може леко да се отклонява при разгъване и прибира при сгъване. Опорна и поддържаща корпуса, както и раменната кост, лъчевата кост е плоска, леко удебелена в краищата си. На нейната горна повърхност има малка ставна повърхност за съединение с лакътната кост. Лакътната кост е изтънена, стеснява се надолу и е здраво свързана с лъчевата за да осигури допълнителен лост за мощните мускули разгъващи лакътната става. Двете кости в дисталния си край имат елипсовидна ставна повърхност за съединение с китката, по-точно с костите на китката, образувайки китковата или лъчево-китковата става. Китката включва шест малки костици, разположени на два реда: две на горния (вътрешна и най-голяма – ладиевидно-полулунна и външна малка с неправилна форма – тристенна) и четири на долния (първа (трапецовидна) – най-малката, извита, втората (трапециодовидна) – с вид на триъгълна пластина, третата (главеста) – с вид на извит клин, четвърта и пета (кукеста) – най-големите, образуват петоъгълната кост) Проксималната ставна повърхност на дисталния ред кости е изпъкнала, а дисталната – вдлъбната. Метакарпуса се състои от пет малки тръбни кости. Тъй като кучето се отнася към ходещите на пръсти, тя се опира само на втори, трети, четвърти и пети пръст, състоящи се от три фаланги – основна (проксимална), средна и нокътна (дистална). Тъй като първият пръст не се опира в земята, първата кост на метакарпуса е по-тънък, а висящият първи пръст има не три, а само две и то скъсени фаланги (или много видоизменени). С това е свързано, и че средните пръсти (трети и четвърти), както и трета и четвърта кост на метакарпуса са най-големите и дълги (всичко това се отнася и за глезена и пръстите на задните лапи).

Основната роля на локомоторния апарат, тласкащ тялото напред се изпълнява от задните крайници. При опора на единия или двата от тях, предните крайници получават възможност да изпълняват допълнителна функция, например да придържат парче месо при ядене. Тъй като задните крайници трябва да имат силно тласкащо действие, настъпва укрепване на тазовия пояс за сметка срастването на трите двойни тазови кости (хълбочната, слабинната, седалищната и лонната (срамната)) помежду си (образувайки на хълбочната кост дълбока ставна вдлъбнатина за свободния заден крайник) и с кръстцовата кост. Крилата на слабинната кост са поставени в сагиталната равнина, седалищната дъга е наклонена, с неголеми седалищни буци. Дъното на таза е широко и плоско. Хълбочната и кръстцовата буца почти не са изразени. Поясницата се явява свързващо звено, мост, съединяващ поясите на предните и задните крайници. Това означава, че тя трябва да бъде гъвкава, здрава и достатъчно замускулена, иначе няма да може да предаде тласкащия импулс по оста на тялото.

Бедрената кост е съединена в тазобедрената става под същия ъгъл, под който и раменната в раменно-лопатъчната става, също има кълбовидна глава, наистина по-изпъкнала, фиксирана с мощна кръгла връзка, и по-дълга от нея. Дисталната епифиза има две закръглени ставни глави, разделени от дълбока изрезка. Формата на ставните глави допуска неголеми движения на пищяла встрани при пълното му свиване в колянната става. Подбедрицата се състои от масивен опорен голям пищял и тънък, срастнал с нея малък пищял. Тя се съединява с бедрената кост в областта на колянната става, укрепена с колянно капаче с удължена овална форма, плъзгащо се по ставните глави на бедрената кост по протежение на изрезката мужду тях, с помощтта на мощни колатерални връзки, изключващи страничното движение на подбедрицата и вътрешни – кръстни коленни връзки, не позволяващи й да се премества напред-назад. В дисталната си част костите на пищяла образуват глезенната или скакателна става, в която е възможно само свиване и изпъване на метатарзуса. Костите на глезена (те са седем) са разположени на три реда. С големия пищял се свързва скочната кост, имаща откъм метатарзуса ставна повърхност за съединение с втората кост от проксималния ред на глезена – петната, към големия израстък на която се прикрепя мощното ахилесово сухожилие. Предната страна на петната кост има издатина, прилягаща към скочната кост и блокираща плантарното разгъване на метатарзуса. Средният ред на глезена се състои от ладиевидна кост, а дисталният от четири, най-малката от които – първата клиновидна, а най-голямата, кубовидната – петоъгълна кост, образувана от срастването на четвърта и пета глезенни кости, втората клиновидна има вид на триъгълна пластина, а трета клиновидна кост – на извит клин. Устройството на метатарзуса и метакарпуса , както и пръстите на крайниците по нищо не се различава, наистина най-често метатарзуса има четири по-дълги кости – втора, трета, четвърта и пета (при наличие на първа, тя сраства с първата фаланга).

Строежът на скелета на боксера е просто гениален! Нито един човешки ум не би могъл да измисли нещо по-просто и практично. И така, разглеждайки строежа на скелета, ние виждаме целесъобразността на строежа и свързването на всяка кост, играеща присъщата й роля в опората и локомоцията. При всяко отклонение от нормата, природата се старае веднага да отстрани всякакви появили се недостатъци.

Този, които се е сблъсквал с подивели кучета, не може да не е обърнал внимание на техния правилен строеж – къс гръб с добре балансирани и подчертани ъгли на свързване на предните и задни крайници. Ако при развъждане на чистопородни кучета ние изгубим тази хармония дори частично, то е заради нашата немарливост или целенасочена селекция. Природата не търпи крайности и аномалии, стремейки се да се избави от тях или да ги доведе до златната среда. Да вземем за пример брахицефалията с недоразвитието на лицевия скелет, типично за такива породи като булдог, мопс, пекинез и т. н. Това може да се случи само в процеса на одомашняване (опитомяването на диви животни; поведението на животните в неволя и тези изменения, които те претърпяват в условията на изкуствен отбор: в окраската, конституцията (включително мутациите), поведението, сезонността на размножаване или полицикличността. В процеса на одомашняване се провежда отбор по лоялност и неагресивност по отношение на човека, наричан дестабилизиращ, тъй като влияе на изменението на физиологичните и биохимични процеси в организма на животното. При това дестабилизиращия геном става по-възприемчив към чуждо влияние, повишавайки вероятността от междувидово кръстосване, а значи и потенциална база за селекция.) или мутациите, тъй като в естествени условия тези кучета просто няма да оживеят. Боксерите също са склонни към брахицефалия, която няма да срещнете сред дивите представители на семейство кучета, затова, ако започнем необмислено да подхождаме към тяхното развъждане (отхвърляйки селекцията и строгия отбор), то скоро ще получим куче с тясна, дълга и заострена муцуна.

Дайте да направим кръстоска между лайка и шпиц. Сами по себе си тези две породи са възникнали по естествен път и имат присъщ им тип, а това какво ще бъде тяхното потомство – с типичните черти на един от родителите или всички ще са мелези? Трудно е да се каже. Но при кръстосването на една от тези породи с боксер подобен въпрос никога няма да изникне, тъй като даже при новородените, в краен случай при двуседмичните кученца, да не говорим за отрасналите кучета, ние ще видим дълга и плоска, нетипична за породата глава.

Природата се стреми към хармония и целесъобразност, затова и свежда всичко към златната среда, демонстрирайки ни това безкрайно. Например, добре известният на всички отвесен постав на лопатките на фокстериера се е сформирал предимно за сметка скъсяване на раменните кости (както и при боксера). Но природата е компенсирала това, удължавайки и стеснявайки лопатката. Заради безразборните връзки по време и веднага след Първата световна война, немските овчарки са можели да загубят присъщият им дълъг гръб и ярко изразени ъгли на свързване на крайниците. Природата се е стремила да им върне строежа на дивите представители на семейството, даже на цената на загубата на ниския им приземен тръс. Връщайки се към боксера и анализирайки отчетите на експертите, съставени зад граница в ХІХ – ХХ век, разбираш, че цялото им внимание е било съсредоточено на костната система, строежа на гърба и задните крайници, при това кучета с масивен скелет са били предпочитани.

Интересно е, между другото, да поговорим за костите и техният строеж. Хвърлете кост в огъня и ще видите, че тя добре гори, което говори за високо съдържание на мазнини не само в костния мозък, но и в костната тъкан. Впрочем огънят унищожава всеки биологичен материал. Действайки крайно внимателно, Вие можете да извадите от огъня като че ли съвсем непострадалата чисто бяла кост, но това не е така. В ръцете Ви ще се окаже образование, състоящо се само от калциеви соли, лесно трошещо се в ръка и разтварящо се в киселина. Припомнете си меките и леко разядени кости на маринован дивеч или пача. Да, те са съхранили своята форма, но не и структура.

Разбира се, нито температура, нито киселина разрушават живата костна тъкан, обаче това са напълно способни да направят недояждането и болестите. Стара истина гласи: детето коства на майката един зъб. Когато бременна жена не получава с храната достатъчно количество хранителни вещества, особено калциеви соли, организмът използва собствените си запаси. Същото това произтича с бременната кучка и малките кученца. Ако в дажбата на първата има недостатъчно за организма ниво на калций или витамини А и В, тя напълно може да роди едно-две кучила здрави кученца, но в следващите, те вече ще бъдат рахитични, тъй като кучката вече е изразходвала всичките си собствени запаси за предишните. Това лесно може да се избегне, но ще е доста по-разумно да не довеждаме кучката до това състояние, а да и предоставим балансирано хранене.

Нормалното функциониране на костната тъкан е много по-важно от анатомическото разположение на костите. Тяхната дебелина и размер въобще не означават, че те имат правилна структура. В действителност в основата на костта лежат костните гредици, имащи сложна архитектоника, а не стомана, с която ние често я сравняваме.

При сравняване на костите на диви животни с домашни, преимуществото е на страната на първите. Съвременните боксери страдат от двете крайности – или са с твърде масивни, или с прекалено леки кости, вместо да имат здрав скелет с добре развита мускулатура.

МУСКУЛИ

Мускулите се състоят от еластични влакна, способни да се свиват и разпускат. Тяхната работа се ръководи от нерви. Различават се скелетни, напречно набраздени и гладки мускули на вътрешните органи и съдове. Първите притежават тонус, т.е. не се разпускат до край и се състоят от коремче и сухожилия – здрави образувания, благодарение на които мускулът се закрепва към двете най-близки кости.

Цялото тяло на кучето е покрито от мускули, отиващи в различни направления и плоскости и способни да се съкращават на ⅔ от своята дължина. Всички те се делят на синергисти и антагонисти, т.е. тези, които действат съвместно и взаимопротивоположно, например свивачи и изпъвачи, привеждач (аддуктор) и отвеждач (абдуктор), а също въртящ (ротатор). Така тяхната основна роля е локомоция, главното сухожилие (краниално или проксимално) се разполага на една кост над ставата, а опашното (каудално или дистално) – на другата кост под нея. По такъв начин при съкращаване, мускулът изпълнява ролята на лост, чиято сила зависи от премахването на мястото на прикрепване на сухожилието от ставата. Благодарение на мускулите и нервните окончания, разположени в тях, кучето е способно да съхранява и контролира положението на своето тяло в пространството, например да държи главата, а също да изпълнява разнообразни движения, например да я наклонява или върти.

7ris

Най-дългите и силни мускули на тялото са двойните дълги мускули на гърба (те поддържат гръбначния стълб, оказвайки съпротивление на силата на тежестта на тялото и неговото състресение при движение по време на оттласкването на задните крайници), а също и правите и полегати коремни мускули. Напълно понятно е, че съкръщаването и отпускането на тези по-масивни мускули, издържащи големи натоварвания, протича по-бавно от тънките със същата дължина, отстъпващи им по сила.

Активността на кучетата спада с възрастовото намаляване на силата на сърдечните мускули. Но в природата всичко е балансирано и колкото по-малко работят мускулите, толкова по-бързо намалява техният обем. Това нагледно се вижда на примера на повреден имобилизиран (обездвижен) крайник, когато принудителната хиподинамия довежда до атрофия и слабост на неговите мускули. Същото произтича и с възрастта, когато визуално релефния мускулен рисунък е обусловен от подкожно-мастна целулоза, а не от мускулатура.

Ние говорехме за хармонията, практичността и целесъобразността в природата. В частност това се касае за строежа на скелета и мускулите, покриващи костите и обуславящи характерния силует на куче от една или друга порода. Сравнявайки боксерите от миналото и настоящето, ние се убеждаваме, че за първите е била характерна груба, масивна костна система, мощна мускулатура, невероятна сила, непоколебимост, мъжество и уравновесен характер, но не и бързина, ловкост, издръжливост и дълъг живот, типични за вторите, по-леки, сухи и леко възбудими. Сега запазването на тази прекрасна порода е изцяло в ръцете на развъдчиците.

И така стигнахме до най-главната анатомична област от раменния пояс – до лопатката. По-рано и се е отдавало доста повече внимание от сега, което е свързано с изменения ни начин на живот. Така например в града кучетата не е нужно вече да тичат преди, отстрани или зад коня, или каретата, и даже след велосипеда, а на село да пасат стадо. Нашите кучета рядко ходят с нас на дълги разстояния или получават необходимото натоварване, страдайки от хиподинамия, с изключение на чисто ловните и пастирски, до ден днешен използвани по предназначение.

Не трябва да се мисли, че на нашите боксери не им е нужна някогашната издръжливост само заради това, че съвсем не им се налага да покриват на ден разстояние от 40 км, което те прекрасно ще преживеят с отвесно поставените лопатки, ако прибегнем само до единия тренинг. Не, ние нито за минута не трябва да забравяме за това, че това са работни кучета, значи ние трябва да развъждаме кученца с правилен екстериор и съответните движения.

Наблюдавайки две кучета, едно от които прекрасно преодолява бариерата, а второто не може да я прескочи или го прави лошо, сравнете техния екстериор. Така моя Heiner von Zwergeck има идеална глава, шия и предница, но за съжаление слаб пояс на задните крайници. Въпреки това, когато аз се разхождам на велосипед, той свободно преминава разстояние от 40-50 км. А ето, неговата съпородничка и приятелка в развъдника Warta vom Dom, се изморява и едвам успява да ме настигне, пробягвайки едва четвърт от това разстояние, което е свързано с отвесния постав на нейните лопатки, водещи до скъсяване на изнасянето на предните крайници, лошо поглъщане на мощните тласъци на задните крайници при тичане и по време на скокове и бърза уморяемост. След 10 км път, аз забелязвам, че всяка крачка и причинява болка, както на пешеходец, обул тесни обувки. Тези две кучета получават едни и същи физически натоварвания и еднаква възможност свободно да потичат и поскачат, так че повишената уморяемост на Warta се крие не в тренинга, а в неправилния постав на лопатките.

ris1

На рис.1 е изобразен раменния пояс и неговата функция. Ролята на предницата се свежда до равномерно разпределение на теглото на тялото върху предните крайници в стойка, неговото преразпределяне при преместване на тялото и поглъщане на тласъците по време на движение и приземяване след скок, запазване на направлението на движението при завой и равновесие. Основата на предницата представлява лопатката. При повечето различни породи кучета тя е дълга и косо поставена. Във връзка с редуцирането на ключицата, лопатката е свързана с тялото и свободния преден крайник само за сметка на мускулите: къси и широки, придаващи на пояса сила и здравина, и дълги, отговорни за локомоцията.

ris2

За да разберете кой постав на лопатката е по-практичен и ефективен, под ъгъл 45⁰ или 60⁰ към хоризонта (връхната линия), погледнете на рис. 2. Обърнете внимание, че лопатка А е по-дълга от лопатка Б и с по-развита и висока ос, към която се прикрепват дълги масивни мускули. Да предположим, че триъгълникът, обозначен с пуктирна линия е силовото поле, генерирано от лопатката, а кръгчето в центъра – оста на нейното въртене, тогава не е трудно да забележим, че при угъл 45⁰ тя ще има сила 2,5 пъти по-голяма, отколкото при 60⁰, а значи и по-голям размах (амплитуда) на предния крайник, движенията на който, независимо от това дали са ход, тръс или галоп се извършват по същата дъгообразна траектория, по която лети куршум, изстрелян от пистолет.

Вие вече знаете, че лопатката е плоска кост с триъгълна форма на края на широката шийка на която е разположена ставна повърхност за кълбообразната глава на раменната кост. При свиване на рамото в раменно-лопатъчната става малкото възвишение на раменната кост се опира в издадения израстък на ставния край на лопатъчната кост, блокирайки неговото по нататъчно движение напред. Високият и масивен лопатков гребен лесно се напипва под кожата. За да узнаете дължината на крачката на своя боксер, поставете го в стойка и продължете гребена до земята. Ако лопатката е поставена под ъгъл 45⁰, то тя ще е най-голяма.

Погледнете рисунка 1А, на която е показано изнасянето на предния крайник, обичаен при нормален постав на лопатката – под ъгъл 45⁰. Движението напред се извършва за сметка на действието на две сили – силата на тежестта на теглото на тялото и механичната сила от тласъка на задните крайници. На рис.1Б виждате скъсения ход, заради отвесния постав на лопатката (под ъгъл 60⁰). При него кучето е принудено да поставя лапа отвесно към земята, без да я изнася далече напред, изпитвайки при това силен тласък в метакарпуса, бързо разпространяващ се нагоре по крайника. Кон с подобен порок би създал на ездача си сериозни неудобства, да не говорим за това, че няма да е бърз, заради бързата уморяемост на предните крайници. Кучето може да компенсира това с така наречената наперена походка тип hackney – сгъване и високо повдигане на предмишницата със свита китка (виж рис.1В). Заради външната елегантност и маниерност, тази танцуваща походка е била високо ценена едно време при впрегатните коне, но кочиашите бързо са се убедили, че при такъв ход каретата може да мине твърде късо разстояние.

И така, ако лопатката е поставена отвесно, кучето се движи със скъсена крачка, принудено е да включва в движението и допълнителни лостове, губейки при това скорост и издръжливост.

За уравновесяване на порочната предница, кучето може да използва и задните крайници, изнасяйки ги далеч напред или под тялото, както това прави кон, спускащ се от планината. Но това няма да и помогне да се качи на нея или да работи със скорост или на големи разстояния.

ПРАВИЛНО БАЛАНСИРАНА ПРЕДНИЦА

ris3

На рис.3 са показани предници на кучета в естествена стойка с косо поставени лопатки и силата на тежестта на тялото, действаща на техните предни крайници (перпендикуляра във вид на пунктирна линия спуснат към земята от върха на холката). На схема А виждате остър раменно-лопатъчен ъгъл заради дългата раменна кост, което е типично за немската овчарка. За неговото компенсиране и преразпределение на силата на тежестта на тялото върху лапите, метакарпуса трябва да бъде дълъг и наклонен. На схема Б е изобразен нормален, или кос раменно-лопатъчен ъгъл с необходимата дължина на раменната кост. В този случай теглото на кучето се разпределя равномерно по оста на предния крайник. На схема В е нарисуван права, териероподобна предница с прав раменно-лопатъчен ъгъл за сметка на къса раменна кост и поставени под тялото предни крайници, за съжалиние не рядко срещащо се при боксерите. Куче с такава предница не може да бъде физически здраво, издръжливо и бързо, заради повишеното натоварване на предните крайници. Тогава защо ние няма, няма, пък току срещаме подобни боксери? Отговор на този въпрос можете да намерите в статията за телосложението на немската овчарка, написана от кавалериста von Stephanitz, подчертаващ, че бракува всички кучета, чиято височина в холката превишава горната граница на стандарта, тъй като повишеното им тегло е съпроводено с отвесно положение на лопатките.

Считайки боксера за работно куче, ние за изминалите години сме увеличили неговата височина в холката от 45 до 62-63 см, забравяйки, че той влиза в групата на средните породи, а не в групата на едрите.

По своя строеж метакарпуса участва само в ограничено сгъване и разгъване на китката, заради твърде късия лост. Неговата основна функция е поемането на тласъците при ходене, но нито късата отвесна, нито леко наклонения метакарпус не са способни на това.

ris4

Сравнявайки схемите на рис.4, не е трудно да се убедим, че отвесния метакарпус прекрасно удържа теглото на тялото, леко наклонения, типичен за боксера, добре поглъща тласъците, а наклонения не се справя нито с едното, нито с другото, поради което при такива кучета често се наблюдава разхлабване на ставите на китката, козинец (китката е издадена напред, а метакарпусът е назад ), бърза умора на предните крайници при незначителни физически натоварвания.

ris5

На рис.5А виждате правилна за боксера кръгла, компактна, засводена, стегната лапа (котешка) с твърди възглавнички, рядко подложени на травмиране, а на останалите две – порочна: по-удължена (заешка), приспособена за бърз бяг на кратки разстояния, заради бързата уморяемост и характерна за хрътките, зайците и лисиците (рис.5Б) и плоска, слаба, често с разтворени пръсти лапа, неспособна да смекчава тласъците и да издържа натоварвания и затова недопустима за всяка една порода кучета (рис.5В).

ris6

По повод на предницата в стандарта е казано, че лопатките трябва да са здрави, мускулести, но не натоварени. С какво е свързана последната забележка? Поради неопитност аз не можех да разбера. Вече говорих за рационалния строеж и разположение на костите в скелета. Под и над лопатката се намират няколко важни масивни мускула, обуславящи нейното плътно прилягане към гърба и правилния ъгъл на раменно-лопатъчната връзка. (виж рис.6А). Ако те се окажат прекалено развити, подлопатъчните мускули ще отместят крилото на лопатката, отдалечавайки го от тялото, ще завъртят ставната плоскост за предния крайник навътре, ъгълът на раменната кост ще стане отворен навън, което ще повлече след себе си завъртане на лакътя в същата посока (виж. рис.6Б). По такъв начин пред нас ще застане куче с широка предница, свободни лопатки и извъртяни навън лакти.

ris7

По-нататък в стандарта е казано, че при оглед на предните крайници отпред, те трябва да са прави, успоредни един на друг, със здрави кости. При положение на кучето в стойка, центърът на тежестта трябва да минава през средата на предницата, тогава и двата предни крайника ще изпитват еднакво натоварване (виж рис.7Г). Отблъсквайки се с левия заден крайник и повдигайки го от земята, за да запази равновесие, заради изместения център на тежестта, кучето трябва да пренесе своето тегло на левия преден крайник, иначе няма да може да направи леко забавения по време мах на десния (виж рис.7А). В стандарта на повечето породи е казано, че кучето трябва да се движи праволинейно, с мах на предните крайници строго напред.

Действително, такива движения се наблюдават при ходещите кучета с широко тяло, а също на изложбените рингове, където ги показван на силно опънат нагоре повод, за да държат главата си високо и да ходят в спокоен ход. Но в естествени условия и при преминаване на на по-бърз ход или тръс, движенията на кучето престават да бъдат праволинейни и за да запазят равновесие, неговите крайници все повече и повече се наклоняват под тялото, приближавайки се към центъра на тежестта, заставайки на една линия, или следа в следа, като ходят лисицата или въжеиграчът (виж рис.7Б). Такъв ход не трябва да се счита за порок, ако не се пресичат крайниците или няма триене един в друг.

Ако кучето не трябваше да премества крайниците си по време на движение, нямаше да ни трябват всички тези тънкости. В действителност, преминавайки от ход към тръс, от него на галоп или кариер, на кучето през цялото време му се налага да пренася теглото на своето тяло, ту на три, ту на два, а ту и на един крайник, запазвайки при това равновесие и скоростните си качества. А за това то трябва максимално ефективно да използва всички достойнства на своето телосложение. Куче с изкривени кости, предница тип “Чипъндейл” (с вид на цигулка или френски постав на предните крайници – бъчвообразен постав на предните крайници с издадени настрани лакти, сближени китки и обърнати навън пръсти), или с отворени гърди никога няма да може да бъде бърза и издръжлива (виж рис. 7В).

ТАЗОБЕДРЕН ПОЯС

Има огромна разлика между ролята и функцията на предните и задните крайници. Ако силно натиснем върху холката на боксера ще почувстваме силно съпротивление от негова страна и само с цената на големи усилия можем да накараме кучето да легне. А ето, ако натиснем крупата, той веднага ще седне или ще огъне гърба като дъга, опитвайки се да устои за сметка пренасянето на тежестта върху предните крайници.

ris8

С този пример ние виждаме разликата между поясите на предните и задните крайници. Предницата и раменете поемат върху себе си теглото на тялото и го поддържат, докато ролята на задните крайници се свежда до запазване на равновесие. Основната им задача е локомоторна, т.е. да тласкат тялото напред, а поемането на тласъците при движение – второстепенна. Да се обърнем към рис. 8, на която са показани балансираните ъгли на предните и задните крайници.

За разлика от относително свободния пояс на предните крайници, свързан с тялото само със силни и здрави мускули, тазовия пояс представлява здрав костен конгломерат, състоящ се от кръстец, срастнал с тазовите кости в таз, съединен чрез мощен мускулно-лигаментарен апарат с поясния отдел на гръбначния стълб и задния крайник.На първо място ни интересува ъгълът под който е разположен кръстецът (крупата). Съгласно стандарта гърбът на боксера трябва да бъде прав и къс, което съвсем не означава хоризонтална връхна линия, която нерядко можем да видим на ретушираните фотографии от минали години. Боксера трябва да има приповдигната над гърба холка и леко скосена крупа, тогава височината на кучето в холката ще е по-голяма от височината в крупата. Горната линия е леко полегата, което говори за умерена високопредност на боксера.

ris9

На рис.9А виждате хоризонтална (плоска) крупа, при която горната линия действително става права и хоризонтална. При това нараства натоварването на гърба, което нерядко води до появата на вдлъбнатини зад холката, а след това и към провиснал гръб. На рис.9Б е показана рязко скосена крупа, най-изгодна и ефективна. Сравнете ъглите на свързване и дължината на бедрената кост на двете рис.9, и ще видите, че на рис. 9А хоризонталния постав на крупата е обусловлен от изправените ъгли при колянната и скакателната стави, заради късото бедро, а на рис.9Б рязко скосената крупа е свързана с остри ъгли за компенсация на дългото бедро. Ако вземем предвид, че дължината на мускулите съответства на дължината на костта, става ясно, че повече място за тяпното развитие има при кучето на рис.9Б, отколкото при това от рис.9А. На рис.10 е показана функцията на задния крайник. Задният крак се изнася напред и се допира към земята с възглавничките на лапата (рис.10А). Когато кучето напълно стъпи на нея, неговото бедро се оказва леко изправено, а колянната и скакателната стави максимално свити. (рис.10Б). В резултат на тласъка механичният импулс се насочва нагоре по крайника, тласкайки тялото напред и въпреки че лапата още не се е отделила от земята, тежестта на тялото вече се е преместила на пръстите при максимално изправено бедро. (рис. 10В). Движещата сила на задния крайник зависи от дължината на извършваната от него крачка (от амплитудата на движение), зависеща от обема движения в тазобедрената, колянната и скакателната стави.

ris10

Затова за движения с голям размах и мощен тласък, бедрената кост трябва да бъде дълга, а ъгълът на колянната става добре изразен (130-125⁰). Всяко нарушаване на това правило се съгласува с законите на природата. Т.е. скъсяването на една от костите предизвиква удължаването на друга, тясно свързана с нея и обратно. Така например пищялът като правило е по-дълъг от бедрото. В този случай за да се съхрани нормалният ъгъл на колянната става, крупата трябва да е под ъгъл 30⁰ спряма хоризонта (линията на гърба). Нормално бедрената кост, както и раменната е косо поставена под ъгъл 45⁰ спрямо хоризонта (линията на гърба) или 80-85⁰ спрямо кръстеца, а ъгълът на колянната става съответства на този на лакътната, което осигурява правилен строеж на по-долу разположените кости и праволинейно разпространение на тласкащата сила по дължината на крайника. От дължината на подбедрицата, предимно от дължината на големия пищял и изразеността на петната кост, към израстъкът на която се захваща мощното ахилесово сухожилие, зависи дължината на мускулите и сухожилията, отговарящи за движението, а значи и тласкащата сила на задния крайник. Колкото са по-силни предните подбедрени и прасцовия мускули, както и ахилесовото сухожилие, толкова по-здрава и устойчива ще е скакателната става, толкова по-бързо, ловко и издръжливо ще е кучето. На тези мускули им се налага да издържат мощния тласък на метатарзуса, състоящ се от къси кости и връзки. Затова скакателната става трябва да бъде здрава и силна с ъгъл около 125⁰.

При остри ъгли на свързване на задния крайник (сърповидни скакателни стави), разгъването в тях е ограничено заради скъсеното ахилесово сухожилие и прасцов мускул или заради прекомерното развитие на хрущялите в скакателната става. Задните крайници на кучета със сърповидни скакателни стави са поставени под тялото, близко до центъра на тежестта, скакателните им стави са ниско отпуснати а стъпалата къси. При рязко скосена крупа, бедрото трябва да е късо, ъгълът на колянната става – остър, подбедрицата дълга, а скакателната става – с остър ъгъл, което осигурява на кучето мощен тласък и съответната издръжливост. Един американски експерт е казал:”Ако искате да оцените куче само по два параметра, погледнете неговите лопатки и скакателните стави – ако те са балансирани, смело можете да кажете, че кучето е хармонично сложено”

ris11

Сега погледнете рис.11А. Виждате правилен постав на задните крайници при поглед отзад. Те трябва да бъдат прави и успоредни един на друг. На рис.11Б е показан порочен, бъчвообразен постав, при който крайниците са поставени под тялото, скакателните стави извити навън, а лапите – навътре. При това положение на крайниците, правата, спусната от седалищната буца, перпендикуларно към земята, ще мине отвън на скакателните стави и лапите. На рис.11В също е изобразен порочен, кравешки постав на крайниците със сближени и обърнати навътре скакателни стави и обърнати навън лапи. При това правата спусната от седалищната буца перпендикулярно на земята ще мине отвътре на скакателните стави и лапи. Тъй като в този случай крайниците по-зле поддържат тялото, този порок е по-сериозен от бъчвообпазния постав. На рис.11Г виждате тесен постав на лапите със сближени и обърнати навън скакателни стави, а на 11Д – прекалено широк постав на крайниците, наблюдаващ се при някои изложбени кучета, което не трябва да бъде нито в стойка, нито в свободно движение. Агресивно куче, силно опъващо повода, демонстрира мощен тласък на задните крайници. Ако го държим здраво, то ще се повдигне на тях, пренасяйки тежестта на тялото на нашийника, отделяйки предните лапи от земята.

ris12

Подобна картина, при поглед на кучето отстрани е представена на рис.12. Когато кучето повдига предни лапи, присядайки на задните, трудно може да се оцени горната линия или наклона на крупата, впрочем и ъглите на съединяване на крайниците, които изглеждат подчертани или остри за сметка на сгъването на задните крайници. За правилна оценка на екстериора, кучето трябва да стои в изложбена стойка.

Лапите на задните крайници са по-малки и по-дълги от тези на предните. Връщайки се на рис.10, виждаме, че лапите поемат върху себе си част от силата на тласъка (рис.10В). Сега да преминем към най-важната част от тялото на кучето – към гръбначния стълб. Това е свързващо звено за поясите на крайниците и основа за строежа на гръдната клетка и коремната кухина, защитаващи жизнено важни вътрешни органи. Под гръб или горна линия в кинологията се разбира областта от гръбначния стълб, тръгваща от задния край на лопатките до основата на опашката (от холката до края на крупата), т.е. последните 5 гръдни, петте поясни и трите срастнали кръстцови прешлена. Анатомически гърбът се състои не от пет, а от 13 гръдни прешлена, първите осем от които, причисляваме към холката. Тъй като холката влиза в понятието предница и пояс на предните крайници, тя трябва да бъде силна, здрава и мускулеста. А тъй като лопатките се закрепват към гърба само с мускули, първите осем гръдни прешлена трябва да бъдат особено здрави и добре развити, особено, ако отчитаме, че им се налага да издържат теглото на тялото и големите натоварвания на преминаващите през тях дълги мускули на гърба и мускули на раменния пояс. С това се обяснява защо холката трябва да е по-високо от гърба. Само не бъркайте високата холка със стърчащите крила на лопатките, заради отвесния им постав. Мускулите на пояса и крупата се прикрепват предимно към напречните и бодлистите израстъци на поясните прешлени. Трудно е да се повярва в значението на ролята, която играят главата и шията за движението на кучето напред. Първо те помагат на кучето да запазва равновесие, пренасяйки центъра на тежестта на дясната или на лявата страна в зависимост от това кой крайник участва в движението. При тръс кучето изпъва врат и глава напред, пренасяйки след себе си и теглото на тялото, което му позволява да набере голяма скорост. При внезапно спиране, то отмята глава, пренасяйки теглото на тялото на задните крайници, за да запази равновесие.

ris13

Да се обърнем към рис.13. В стандарта на боксера е указано, че холката трябва да бъде изразена, приповдигната над горната линия, а гърбът – къс, здрав, прав, широк, мускулест и леко полегат. Болшинството от нас веднага ще си представят кучето на рис. 13А. Да, това е идеалът към който се стремим, но подобен силует се среща крайно рядко. Болшинството американски хендлери и шоумени, за да постигнат визуално това, подбутват кучето, намиращо се в напрегната изложбена стойка, под опашката и напред. В естествена стойка горната линия има вид на леко изпъкнала дъга с връх в средата на поясницата, съединяваща крупата с гръдната клетка. (виж. рис.13Б).

Леко изпъкнала поясница (телата на прешлените, на която постепенно намаляват към крупата, бодлестите израстъци, насочени напред, стават вертикални) предава и поема двигателните тласъци на задните крайници на предната част на тялото, а благодарение на това, че гърбът е леко изпъкнал (напрегнат), участва в развитието на тласкащите усилия, действайки на принципа на изправяща се пружина, изхвърляйки тялото напред. Гърбът трябва да бъде леко извит и заради това, че към дванайстия гръден прешлен се захваща диафрагмата, а към поясните – мезентериума на вътрешните органи в коремната кухина, и му се налага да им оказва противодействие, особено при бременните кучки, когато гръбначният стълб трябва да издържа и теглото на матката с плодовете. Така че, такъв строеж на гърба притежава анатомични и конструктивни преимущества и можете да го видите при много породи кучета. Гръб с изразена напрегнатост нерядко говори за неразположения, заболявания на бъбреците, глистна инвазия и т.н. и изглежда неестествено изпъкнала. (виж. рис.13В) Заради нарушения в натоварването на гръбначния стълб на кучето,постоянно или дълго време, изкривяващи гърба, произтича деформация и изместване на отделните прешлени, поради което той така си и остава – изпъкнал. На рис.13Г е изобразен гърбав гръб (като дъга, арка, платно, шарановиден или камилски), типичен за отделни породи и порочен за боксера. При хрътките подобна форма на гърба е необходима за бързина, тъй като играе роля на свита пружина. Тя се компенсира с плосък таз (хоризонтално поставена крупа), не позволяващ да се изнасят задните крайници много под тялото при висока скорост. На рис.13Д е показан провиснал гръб – най-порочния строеж, който с възрастта става само по-изразен. Той е свързан със слабост на мускулно-лигаментарния апарат, съпроводен с нисък постав на шията и бърза уморяемост на кучето. Всяка машина е безполезна, ако има слаб двигател или неефективна конструкция. Ролята на двигател при кучетата играе сърцето и другите жизнено важни органи. Тялото условно се разделя на две: гръдна клетка, в която се разполагат сърцето и белите дробове и корем, в коремната кухина на който се намират черния дроб, стомаха, червата, далака, подстомашната жлеза, бъбреците, пикучния мехур, а при женските -матка. Гръдната и коремната кухина са разделени от диафрагмата, състояща се от два листа и отговаряща за поддържането на разликата в налягането им. Тя започва при дванайстия гръден прешлен, минава по края на ребрената дъга, имайки вид на полусфера изпъкнала към гръдната кухина и завършва при мечовидния край на гръдната кост, защитавайки сърцето и белите дробове и облекчавайки дишането. Колкото по-просторна е гръдната клетка, толкова повече място има в нея за сърцето и белите дробове, толкова по-издръжливо и физически здраво ще е кучето. От това може грешно да се предположи, че колкото по-широка и дълбока е тя, толкова по-голямо е нейното жизнено пространство. Но това не е така. При бъчвообразна гръдна клетка или прекалено изпъкнали ребра, не сплескани отстрани, при кучето се увеличава само мъртвото пространство в белите дробове, рязко се ограничава издишането и се премества центъра на тежестта, което влияе пагубно на здравето на кучето, издръжливостта, бързината и ловкостта. Така че обема на гръдната клетка трябва да се осигурява от такава нейна ширина и дълбочина, които не нарушават свободните движения на кучето. Т.е. гръдната клетка не трябва да бъде нито плоска, нито бъчвообразна, а умерено широка и спусната до лакътните стави. Долната линия на тялото, или корема, трябва са има плавна дъга, повдигаща се от мечовидния израстък към слабините. Т.е. коремът трябва да бъде леко стегнат. Областта на бъбреците, включваща поясницата, слабините и корема, трябва да бъде къса, широка и мускулеста. От всичко казано по-горе става ясно, че само хармонично сложеното куче може да бъде едновременно стилно и работоспособно. Боксерът, всички части на който са балансирани помежду си, сливайки се в единен силует, се слави със своята бързина, ловкост и издръжливост. Обърнете внимание на ъглите на съединяване на крайниците на своето куче. Колкото и да ни е обидно, но всички гореуказани пороци и недостатъци, които смятахме за отдавна отживели, днес се срещат при боксерите все по-често. Разбира се, ние не искаме да направим от тях хрътки, то само хармонично сложеното куче е способно да бяга бързо и неуморно, запазвайки своите функционални качества.

източникhttp://goldybox.narod.ru/page/boxanatom.htm

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Зъбна система на немския боксер

В театралните среди има една често използвана сентенция, гласяща, че “театърът започва от закачалката”.

Принципът, заложен в основата на това изказване, в пълна степен е приложим и в кинологията и не случайно оценката на анатомичните особености на екстериора на кучето в ринга винаги започват с оглед на зъбната система. За групата на брахицефалните породи кучета, към които спада и боксерът, за които и става дума в тази статия, специфичният строеж на зъбната система има особено значение. Главната особеност на строежа на зъбната система на брахицефалите се явява обратната захапка. Такова разположение на челюстите една спрямо друга, когато фронталният зъбен ред на долната челюст се разполага пред фронталния зъбен ред на горната челюст, се явява сериозен дефект за болшинството други породи, тъй като е съпроводен с намаляване на размерите на лицевата част на черепа и олигодонтия (намален брой на зъбите). За боксера обаче, такова намаляване на размерите на костите на лицевата част на черепа е типично. Именно благодарение на това явление е станало възможно по пътя на целенасочената селекция да се получи глава с такива линии и пропорции, която отличава боксера не само сред брахицефалните породи, но и въобще се явява негов определящ породен признак. Често зъбната система на боксера става предмет на доста ожесточени спорове между развъдчиците, включващи в своите развъдни планове кучета, мненията за недостатъците и достойнствата на зъбната система на които при различните селекционери се разминават кардинално. Неприятно е когато подобни недоразумения възникват по време на изложбена ескпертиза при съдия олраундер, не достатъчно запознат със спецификата на породата. Особено актуално е това за Украйна, чиито развъдчици не са разглезени от достатъчно представители на експерти породници в боксерските рингове на републиканските изложби. Случващите се казуси в коректността на оценяване на зъбната система на боксера са способни да окажат негативно влияние върху избора на вярно направление в селекцията главно заради това, че дадена порода, както никоя друга, има в своя строеж ред анатомични особености, естествено трудно съвместими една с друга и изискващи изкусно манипулиране за намиране на оптималните условия за баланс. В групата на брахицефалните породи, главата на боксера е най-близко по строеж до тенденциозно увеличената глава на булдога. И такава глава трябва хармонично да се съчетава с анатомически безупречното от природна гледна точка тяло на атлет. На създателите на породата – немските развъдчици – им се е удало своевременно да намерят баланс, съвместявайки в облика на боксера толкова несъвместими като че ли форми. Ключов принцип на това съвместяване – може да се каже крайъгълен камък – се явява наличието на обратна захапка със строго определени параметри. “Немските развъдчици, създавайки мощно и силно куче, са съхранявали признаците на този недостатък само до такава степен, че да придадат на породата характерен вид и са се спрели веднага щом този признак е започнал да създава заплаха да се отрази неблагоприятно на строежа на зъбната система” (FriederunStockmannBB №7, 8 1970 г.) Изменението на определени породни форми не може да бъде абсолютно независимо и съгласно закона за корелация, влече след себе си изменения на други признаци, подчинявайки се на каноните на хармонията. И ако строежа на главата на боксера определя типа, то изменението на нейните пропорции, свързано с отклонението от оптималния строеж на зъбната система е способно да повлече след себе си нежелателни изменения в строежа на корпуса и/или крайниците.

 

Зъбната система на боксера е показател на правилен строеж и расположение на максиларните и премаксиларнитекости на черепа, от които се състои горната челюст, а също мандибуларните кости на долната челюст.За правилна захапката на боксера може да се счита само в този случай, когато долната челюст е изтеглена напред спрямо горната толкова, че условната линия, на която се намират кучешките зъби на долната челюст, минава пред външните резци на горната. При поглед отпред, такова положение ни показва необходимата ширина на долната челюст с равномерно разположени на нея резци. Твърде дългата долна челюст създава голямо отстояние между външните горни резци и долните кучешки зъби. Аналогично отстояние може да се създава и за сметка на излишното скъсяване (чак до фунционални деформации) на максиларните и премаксиларните кости на горната част на черепа. При крайна степен на изразеност на такова отстояние при затворена уста се виждат резците, а често и кучешките зъби на долната челюст. “Недоразвитата брадичка разваля общото изражение на кучето. В същото време, прекалено издадената брадичка, при която долните зъби се виждат при затворена уста, съвършенно разваля изражението! В текста на стандарта можете да намерите само един пример за дисквалификация, отнасящ се до цвета. Но аз считам, че случаите, когато се виждат зъбите, също трябва да се разглежда като повод за дисквалификация. Това е много сериозен недостатък!” (Tim Hutching THE COMPLETE BOXER // UK: Ringpress – 1998г.) Рисунка 3 демонстрира вариант на захапката, който може да бъде идеален за някои породи, но не за боксера. Такава захапка придава на общото изражение на боксерската глава прекалено явно подобие на териер. Правилно издадената долна челюст трябва да формира такъв контур на главата, при които брадичката се вижда както отстрани, така и отпред. “Истинската обратна захапка – това е положение на резците на долната челюст пред резците на горната челюст, а не издаване на долната челюст напред. По такъв начин сама по себе си обратната захапка не определя наличието на хубава брадичка. Фактически истински правилната захапка с права долна челюст не би дала необходимият ефект за типа на боксера. Издадената долна челюст трябва да бъде също така видима отгоре в точката, която се явява всъщност брадичка и придава на главата толкова своеобразно изражение.” (Роберт Элиот, Типы боксера // Мой чемпион – Е.: „Формат“, 2003.).

Следващият важен момент в строежа на зъбната система на боксера е разположението на зъбите във фронталната зона на долната челюст. За обозначаване на вариантите на взаимното розположение на осемте долни зъба (6 резеца и 2 кучешки зъба), а също и на ширината на долната челюст между кучешките зъби, съществува специална зъбна формула. Тази формула се състои от три символа – една цифра и две букви. Например: 1аВ, 2сМ или 1аЕ…Как да разчетем тази формула: символ І (цифра). Цифрата може за бъде 1 или 2 и означава линейността на разположение на предните зъби на долната челюст: 1 – ако резците и кучешките зъби са разположени на една линия; 2 – ако резците са разположени малко пред кучешките зъби. Като цяло се предпочита (1) пред (2), но последното (положение) е доста по-разпространено сред съвременното боксерско поголовие. Символ ІІ (първата буква). Възможни са буквите А, В, С, D или Е (по реда на предпочитане). Тези букви обозначават взаимното разположение на резците един спрямо друг. А – когато резците са разположени в една права линия. И това е най-желателният вариант; В – когато двата централни резеца са издадени напред; С – когато същите тези резци са разположени малко по-назад от общата линия; D – когато резците са разположени хаотично или шахматообразно. Разположението на резците по дъга между двата кучешки зъба се обозначава с буквата Е. И това е най-нежелателният вариант. По реда на предпочитане (1 – 2, А – Е). Символът ІІІ (втората буква). Използват се буквите В, М, Е. С тях се обозначава ширината на челюстта между двата долни кучешки зъба. В – това е big, т. е. голям, широк. И това е най-желателният вариант; М – това е medium или среден. Приемлив вариант; Е – с тази буква се означава тясна долна челюст. Нежелателен вариант. Към крайно нежелателните положения на строеж на зъбната система се отнасят вариантите на ротация и асиметрия в разположението на челюстите една спрямо друга. Важно за варианти (5) и (6): Асиметрията се диагностицира спрямо мястото на локализация на основата на кучешките зъби, внимателно разграничавайки се от направлението на растежа на последните. Също така трябва да се избягва случаят, когато дългата долна челюст е значително издадена напред, но зъбите не се виждат, поради това, че тя е извита нагоре по подобие на булдожата. Визуално това се изразява в това, че редът от резци на долната челюст при затворена уста заема положение по-високо от реда резци на горната челюст. Стандартът пък прави уговорката за извивка на долната челюст, като “леко” извита нагоре. Следователно, при поглед отпред на затворените челюсти на боксера, трябва да бъдат напълно видими и двата реда резци – горен и долен. Фронталното положение на булдожите челюсти демонстрира само реда резци на долната челюст, зад които е напълно скрит горният ред резци. Към всичко казано по-горе може още да се добави, че очакваното количество олигодонтия в зъбната система на боксера по никакъв начин не трябва да се отразява на количеството на кучешките зъби и на резците на двете челюсти. И обратно – счита се за нормално, ако редът резци на горната челюст наброява количество зъби по-голямо от 6; те може да са 6, 7, 8 или даже 10. Също така често явление е  и отсъствието на първите премолари на долната челюст. Тази двойка се счита за рудиментарна и има понякога такива малки размери, че зъбът просто не е в състояние да пробие през дебелината на венеца. Зъбите на боксера по принцип не се отличават с особено големи размери, в сравнение със зъбите на другите работни породи. Особено това се отнася за резците. Съгласно стандарта зъбите на боксера трябва да бъдат силни и здрави. Резците да са разположени по възможност равно в една линия. Кучешките зъби трябва да са големи и максимално широко поставени. Болшинството кучета от съвременното поголовие на боксерите притежават съвсем не идеалната зъбна формула. Имаме това, което имаме – нека има към какво да се стремим….Наличието при боксера на здрави, големи, силни, разположени по подобаващ начин зъби в съчетание с необходимата захапка се явява истинско предизвикателство и главен ориентир за развъдчиците в племенната работа с породата на сегашния етап.

  автор Оксана Абрагамовская, Вицепрезидент на Боксер Клуб Украйна (ВОО „Немецкий боксер – клуб“)

 статията се публикува с разрешението на автора.

Зъбна система

В идеалния случай при боксера, както и при всяка друга порода кучета, ни се иска да виждаме 42 зъба (горна челюст – резци 6, кучешки зъби 2,  премолари 8 и молари 4, а на долната челюст – резци 6, кучешки зъби 2, премолари 8 и молари 6). Боксерът обаче има много специфичен строеж на челюстта, затова не трябва да се учудваме, че изискванията към неговата зъбна система са също така специфични и от гледна точка на някои руски кинолози, прекалено лоялни. По целият свят обаче, на всички малки и големи изложби експертизата на зъбната система на боксера се прави по един традиционен, устоял на времето начин, и ще бъде странно, ако на изложбите в Русия зъбите на боксерите се оценяват по-строго, отколкото но Световното изложение или на ATIBOX.

И така. Изискванията към зъбната система на боксера са следните.

Боксерът трябва да има характерната обратна захапка с отстояние. Ако долните и горните резци се допират един друг, то това се явява обратна захапка без отстояние и кучето не може да получи положителна оценка. Същото се отнася за клещовидната и ножицовидната захапка, а още повече за задната захапка, макар че подобни отклонения при боксерите практически не се срещат.

Долните резци и кучешки зъби трябва да са напълно покрити от горната устна. Пробляскването на долните резци под горната устна е крайно нежелателно. Ако един или два резеца все пак пробляскват, но кучето като цяло е хубаво, то това може да да бъде простено. Ако обаче почти всички долни резци остават постоянно неприкрити, а още повече и кучешките зъби, или пробляскват един-два резеца, но при това те са расположени по силно огъната дъга, то кучето получава оценка не по-висока от “добър”. За открита обратната захапка е прието да се счита само в този случай, когато кучето по време на провеждането на цялата експертиза нито веднъж не е прикрило долните зъби. Оценка не по-висока от “добър” получават също боксери, които при затворена уста постоянно оставят част от езика навън.

Големината на отстоянието между горните и долните резци не се отразява на оценката, но голямото отстояние е прието да се отбелязва в описанието.

При боксерите понякога се  среща изкривяване на долната челюст на една или друга страна, предизвикващо асиметрия на захапката. Малко изкривяване по хоризонтала, незабележимо при бегъл външен оглед, не се отразява на оценката, но обезателно трябва да се вземе под внимание при развъждането. Ако обаче изкривяването е толкова голямо, че се забелязва дори при външен оглед, предизвиква асиметрия на лицевата част (обикновено челюстта притова се оказва изкривена не само по хоризонтала, а и по вертикала), то кучето получава оценка не по-висока от “добър”.

Оценявайки комплектността на зъбите, преди всичко не трябва да забравяме, че в стандарта въобще не е указано количество зъби. Разбира се, предпочита се наличие на всички зъби, но на всички европейски изложби, експертите не оглеждат зъбите след кучешките при боксерите и съответно за отсъствие на някои от кътниците оценката не се намалява. Даже на съвременните кьорунгови карти на Немския боксер клуб (това са специални таблици за провеждане на подробен породен оглед на боксерите) напълно отсъства разделът, касаещ кътните зъби. Това разбира се не означава, че трябва изобщо да не придаваме значение на моларите при развъждане, но говори за това, че едва ли трябва твърде строго да следим за тяхната комплектност. Независимо от това, как ни се иска да се отнасяме към този критерий, породата боксер си остава немска и ние не няма нужда да се опитваме да я преправяме по свое усмотрение. Това вече сме го правили и всички знаем какво излезе от това.

Някои кинолози, прекалено грижещи се за комплектността на кътниците, оправдават своята непримирима позиция с това, че без пълен комплект молари боксерът няма да може да захапва. Явно е, че те никога не са били хапани от кучета и не им се е налагало да виждат сериозни ухапвания. Резултатите от кучешко ухапване върху тялото изглеждат така: страшни дълбоки дупки от кучешките зъби (в особено тежки случай кучешките зъби разкъсват месо), недълбоки белези от резците, често толкова ясни, че може да се определи не само тяхната комплектност, но и тяхното разположение и най-често никакви кървави следи от кътниците или само нищо не значещи драскотини от техните върхове, въпреки че често остават големи синини. По този начин моларите нямат никаква бойна функция и са предназначени изключително за раздробяване на храната: раздъвкване на парчета месо, за чупене на кости и др. Разбира се, едва ли е целесъобразно да се използват производители при които липсата на кътници е толкова голяма, че може да затруднява раздробяването на храната.

Всъщност некомплектност на моларите нерядко се наблюдава и при дивите животни, например при лисиците. Има колекция черепи на лисици, където това може да се види.

Кучешките зъби при боксера трябва да са достатъчно мощни и добре отворени встрани. Куче нямащо дори един кучешки зъб, получава оценка не по-висока от “добър”. Същото се касае за боксери, които имат по-малко от 6 резеца на горната челюст. Наличието на повече от 6 резеца на горната челюст при боксерите се среща достатъчно често и по никакъв начин не се забранява. Горната челюст на боксера отпред е достатъчно широка, затова увеличения брой резци не е учудващ.

Резците на долната челюст също трябва да са по количество не по-малко от 6, достатъчно големи и разположени в широка линия. Ако някой от долните резци липсва, но изхождайки от подредбата на останалите, е разбираемо, че той е бил там, то това само се отбелязва в описанието и не влияе на оценката, даже ако не е останало нито парченце, нито дупка. Такава лоялност се явява следствие от това, че в атака боксерът е крайно хазартен, а строежа на захапката такъв, че основната част от натоварването, когато боксерът силно дърпа защитния костюм или с цяло тяло увисва на задържания, а също и по време на бой, се пада именно на резците на долната челюст.

Доста голямо значение има разположението на резците на долната челюст, защото то пряко зависи от ширината на челюстта и брадата. При огледите вариантите на разположение на резците е прието да се обозначават с буквен код. На показаната схема на вариантите на разположение на резците са подредени от най-желателния към най-нежелателния.

 

Трябва да се подчертае, че експертът оценява само това, което вижда с очите си. Той не може да взима под внимание никакви ветеринарни справки.

 

Откъс от книгата “Боксер” на Валерий Новиков, публикуван с разрешението на автора

Зъби и захапка

Правилно развитите зъби (Dentes) са основен показател при оценка пригодността или непригодността на дадено куче към развъждане. 

Международната киноложка федерация FCIе издала инструкция за единна система на обозначаване и показателите на индексите на зъбите, за да може при определяне и оценка на зъбите да се избегнат разминавания на международните изложби. Зъбите се обозначават с букви от латинската азбука, като последователността в номерацията на индексите във всички групи зъби е еднаква, т.е. от средата на челюстта навън и отпред назад.

Резци (Incisivi) – обозначават се с буквата І;

Кучешки зъби (Caninus) – с буквата С;

Предкътници или премолари (Premolares) – с буквата Р;

Кътници или молари (Molares) – с буквата М.

Млечните зъби се означават с малки букви от латинската азбука, а постоянните  – с главни.

 Пълният набор от зъби при възрастно куче е 42 зъба. Зъбната формула е символичен запис с помощта на цифри и букви, която показва разположението, количеството и вида на зъбите в устата на кучето. Тя може да изглежда така:

2M 4P 1C 3I 3I 1C 4P 2M (горна челюст) –20 зъба

3M 4P 1C 3I 3I 1C 4P 3M (долна челюст) – 22 зъба .

или така:

M2,M1,P4,P3,P2,P1,С,I3,I2,I1 I1,I2,I3,C,P1,P2,P3,P4,M1,M2

M3,M2,M1,P4,P3,P2,P1,С,I3,I2,I1 I1,I2,I3,C,P1,P2,P3,P4,M1,M2,M3

Понякога при някои кучета може да се срещне непълен комплект зъби (олигодонтия) или увеличен брой зъби (полиодонтия).

Зъбите трябва да са с нормален размер, бели и здрави (а не жълти и почернели) и да не са преждевременно изтъркани и лишени от емайл. Брахицефалите се отличават със скъсени лицеви кости на черепа, което прави нецелесъобразен въпроса за пълният комплект на техните премолари.

За отделните породи е характерно различно взаимно положение на зъбите на горната и долната челюсти, така наречената захапка.

За брахицефалните породи обратната захапка е правило.

Обратната захапка може да бъде с отстояние (разстоянието между горните и долните резци) и без отстояние. Понякога отстоянието е толкова значително, че зъбите на долната челюст се виждат даже при сключени челюсти.

 При боксерите, захапката се оценява по няколко признака: по големината на отстоянието, по линията на долните резци, по ширината на разтваряне на кучешките зъби, по взаимното разположение на долните кучешки зъби и горните І3, по нейната скритост или откритост (горната устна скрива или не долната челюст).  Обратната захапка е сложен случай и има много варианти. Затова в стандартите на породите, при които тя е норма, обикновено няма указани разстояния на отстоянието. За правило служи характерното изражение на главата.

 

Литература:

RudolfKrasulaBrlohárevšestranneupotrebitelné psy

Иерусалимский Евгений – Экстерьер собаки и его оценка

 

 

 

Решили сте, че искате боксер

 

В статията ще се позовавам на личния си 25 годишен опит в отглеждане на боксери и опита и материали на специалисти, с мнението на които, не мога да не се съглася. Ако Вие сте решили, че ви трябва именно боксер, то трябва да знаете, какво всъщност трябва да бъде Вашето куче; с какви задължения е свързано това, какво искате: пясъчен или тигров, а може би бял, мъжко или женско, малко кученце или поотраснало, за изложби, работа или само за приятел…или може би за всичко заедно? Въпросът за покупка на кученце от пазара отпада веднага. Даже, ако не Ви трябва скъпо кученце боксер, то най-добре е да го вземете от развъдник. Във всяко кучило се раждат кученца от така наречения шоу-клас и кученца средно ниво, т.е. кученца домашни любимци, които са по-евтини.

Това може да бъде кученце с недостатъци, например по окраската (петнисти, когато бялото е повече от ⅓ от повърхността на тялото) или среден екстериор, което все пак остава боксер, а не негов мелез. Във всеки случай, при избора на кученце, не трябва да се ориентирате по измишльотини от типа: пет бенки на муцунката – породисто, черно небце – признак за бъдеща злоба, родено първо – значи е най-силното, а ако е последно – значи най-слабото, ако връзката е инбридна – винаги е лошо. Когато в процеса на продажба е останало само едно кученце, това не значи, че то е най-лошото. Често именно то е най-хубавото. Не се плашете от големия брой на кученцата в кучилото. Обърнете внимание на това, как са отгледани. При добросъвестния и отговорен развъдчик те винаги са обгрижени, нахранени и весели.

Много хора при избора на кученце се ориентират само по цвета и изискванията при това са най-различни. Те искат с бяло петно на гърдичките, други на муцунката, трети въобще без петна, но обезателно с цвят на морковче. А главното при боксера не е това. Главното, това е неговия характер плюс доколко хармонично е сложен и доколко е породист. Боксер с правилен екстериор е хубав във всеки цвят. Правилността на телосложението е залог за работоспособност и здраве, и успех в изложбената кариера. Според мен това е по-важно, отколкото някакви си детайли в окраската. На хармонично куче без шарки се гледа винаги по-добре, отколкото на гърбаво или с дълъг нос, но затова пък с бели чорапки и бяла ивица на главата.

Когато отивате да избирате кученце, а имате малко опит, вземете със себе си специалист, на чието мнение се доверявате. Само такъв човек, с многогодишен опит ще Ви помогне да изберете кученце със заложби на шампион. Но даже при това, никой няма да ви даде 100% гаранция. Това от голяма степен зависи от от условията на отглеждане, хранене, натоварване и възможни заболявания. Може само да се каже, че това кученце има всички шансове да стане шампион, а другото – такива шансове няма. Ако кученцето няма красива, породна глава, равен гръб, широк и дълбок гръден кош, няма правилни ъгли на крайниците и здрав скелет, това вече никога няма да го има, както и да се развива кученцето. Не вярвайте на никого! То ще расте изтегляйки се в различни посоки, от 4 до 8 месеца то може да бъде грозното патенце, но това, което му е заложено генетически, ще присъства винаги. Обикновено всичко това се вижда на възраст 1 до 2,5 месеца.

И така, Вие сте се решили.

Отивайки в дома на развъдчика, преди всичко обърнете внимание на общата обстановка в помещението, където се намират майката и кученцата. Там трябва да бъде светло, чисто и топло. След това доколко са зрави, охранени и обгриженивсички кученца. Обърнете внимание на тяхната реакция на Вашето присъствие – боксерчетата обикновено са много общителни. Ако вече сте определили какво трябва да бъде Вашето кученце, то при избора ето на какво трябва да обърнете внимание: на възраст 7-8 седмици очите още не са много тъмни и леко синеят. Ако кученцето е на 2-2,5 месеца, то очите трябва да бъдат тъмни, а колкото по-тъмни са те, толкова по-добре. Ако на муцунката има бяло петно, то носната гъба може да е петниста. Ако кученцето няма бяло на муцунката, то носът трябва да бъде напълно черен. Внимателно огледайте захапката, отстоянието (разстоянието между резците на горната и долната челюст) трябва да е минимална. Ако избирате мъжко кученце, убедете се в наличието и на двата тестиса. Напълно те се отпускат към 3-4 месеца. Като правило тази манипулация преди Вас вече са направени от кинолога и ветеринарния лекар, представители на клуба, където е регистрирана връзката. Да проверите лично обаче, никога не е излишно.

Вашето куче можете да създадете само сами

Сега, когато вече имате именно това кученце, което сте искали, всичко зависи само от Вас. Кученцето ще понесе раздялата с майката по-леко, отколкото може да Ви се струва и много бързо ще се адаптира към новите условия. То ще стане такова, каквото го отгледате и възпитате. На неговия характер ще окажат влияние Вашия характер и Вашето отношение към обкръжаващата среда, Вашето търпение и самообладание. Основното правило е – доброто се поощрява, за лошото се наказва. Трябва веднага да определите какво може и какво не и да се придържате към това цял живот, независимо от Вашето настроение. Ако решите, че то може да спи с Вас в леглото или да седи до Вас на закуска, повярвайте, то ще е щастливо, ако не -това е Ваше право. Ако започнете да поощрявате в него агресията, то ще стане агресивно с което ще ви донесе маса неприятности.

Разбира се на първо време ще има някои неудобства, свързани с физиологическите нужди на кученцето, неговата подвижност и желание всичко да хваща и гризе. Боксерите са безкрайно активни. Кученцето обича да играе, да ходи на разходка, да разглежда околният свят, да решава различни задачи, но най-много – да е възможно най-дълго време със своето семейство. Вие трябва да му позволите да прави разни неща заедно с Вас, ако искате да е щастливо. Вашето присъствие е най-важното нещо за него. Вие ще започнете да излизате на улицата, разбира се при условие, че са му поставени всички ваксини, и той бързо ще се научи да се изхожда на улицата. За това се постарайте да го извеждате след всяко приемане на храна или събуждане. Но не трябва да се отпускате, сега трябва да го гледате с четири очи да не изяде нещо от земята, да не го уплашат израстнали вече кучета, да не го наранят малки деца. Такава опека му е необходима докато то не свикне с новия за него свят. Излизайки на улицата, винаги взимайте със себе си нещо вкусничко (бисквити, наградки, сирене) и няколко пъти в течение на разходката го викайте при себе си и поощрявайте. Кученцето бързо ще запомни тези не сложни упражнения и Вие в бъдеще ще можете да се избавите от много неприятности. Никога не го наказвайте, когато то идва към Вас, дори и преди това да е направил беля. Бъдете сдържани, то трябва да Ви има доверие и да си изясни – отиването при стопанина е приятно и безопасно. Не го пришпорвайте, до осем месеца е все още кученце. Всеки ден у него ще се появяват нови интереси, ще проявява характер в отношенията си с другите, често възрастни кучета. Вашата невнимателност и лекомислие може да доведе до сбиване. Ако това поведение се поощрява, то скоро няма да можете да пуснете своя боксер от повода. С това ще се лишите от всички прелести на съвместните разходки.

Един знаменит треньор веднъж каза за тази порода “Боксерът на шест месеца, вече е голям. Проблемът е в това, че винаги е на шест месеца “. Разбира се това е шега. Боксерът по правило се отнася към работните породи. Той е способен да се развива в много дисциплини: послушание (Ring, RCI, SCH), игри (Agility), спасителна. Още по времето на ДОСААФ боксерите са били шампиони по ОКД и ЗКС. Именно в периода на подрастване (след 8 месеца) може да се започне работа. В това обширно понятие влизат и всекидневните физически натоварвания и корекцията на поведението. Само не мислете, че пристигайки на площадката за дресура, ще научат Вашето куче на всичко и завинаги. Добрият инструктор първо ще научи Вас на правилно отношение към кучето. С негова помощ Вие ще обучавате своето куче. Във Вашият боксер ще намерят отражение цялото Ваше отделено време и целият Ваш талант. Колкото повече време отделяте за неговото усъвършенстване, развитие и обучение, толкова по-добри резултати можете да очаквате. Сега за нашата порода най-разпространена е спортната международна дресура IPO. Най-подходящият метод е игровия. Първо, в процеса на обучение вие заедно се учите и по-дълбоко се опознавате един друг. Възниква максимално сближаване, Вие започвате да виждате всички негови възможности – физически и психологически. Вие започвате да оценявате своя боксер от друга гледна точка. Пред Вас ще се разкрие целият му вътрешен свят. И повярвайте ми, ще започнете да го уважавате като личност още повече. Второ, дресираното куче не представлява социална опасност. Боксерската “мъдрост” идва към две години. В този период завършва физиологическото развитие. И ето пред Вас е боксер, създаден с Вашите ръце. Той е силен физически, неговата психика е устойчива, той е красив, здрав и приспособен към живота.

Малко за здравето

Боксерът, както и всяка друга порода, не е лишен от болести. Най-често се срещат дефектите:

Вълча уста – аномалия, при която небцето не е срастнало. Тази аномалия може да бъде установена веднага след раждането. Дефектът не позволява на кученцето нормално да суче мляко, то се дави, забавя растежа. В тази ситуация най-добре е кученцето да се евтаназира.

Заешка устна – При нея горната устна е разделена на две, носната гъба е разделена на две и ноздрите са като отделени една от друга.

Дисплазия на тазобедрените стави – несъответствие на формата на ямката на тазовата кост и влизащата в нея ставна глава на бедрената кост. Влияе отрицателно на движението на кучето и често води до болки при движение. При тежки случаи се появява на възраст 4-6 месеца.

Боксери с много къси муцуни страдат от така наречения брахицефален синдром. При тях дишането е затруднено, силно хъркат, зле понасят жега и натоварвания.

Разширена кардиомиопатия – заболяване на сърцето, което може да бъде смъртоносно поради нарушения на сърдечния ритъм.

Аортна стеноза – заболяване, предизвикано от стеснен просвет на аортата. Често води до припадъци и даже смърт.

Зад граница, при развъждането на боксери, се обръща внимание на дисплазията и сърдечните заболявания. Разработени са тестове, които трябва да премине всяко куче преди да бъде допуснато до разплод и резултатите се нанасят в родословието.

За съжаление боксерът е предразположен към някои форми на рак. Затова всяко новообразувание подлежи на щателно изследване. Възможно е да Ви се случи да се сблъскате с болест на Вашия приятел. Приемете го мъжки и не го изоставяйте в беда. Помнете, че съвременната диагностика и лечение обезателно ще помогнат да си върнете радостта от общуването с Вашия очарователен боксер.

За голямо съжаление, нашите боксери стареят. Може някои и да счита 8 годишен боксер за стар, но на мен ми е по на сърце определението “на възраст”. Все по-често забелязваш, че движенията започват да стават непохватни, сънят много дълбок, а характерът капризен. Той изисква все повече внимание. Глезете го, позволявайте му да капризничи и по-често му говорете, че той е най-, най-, а той както винаги ще Ви донесе играчките си.

В този период от живота трябва строго да се следи за диетата. Кучетата на възраст са склонни към напълняване. Съдържанието на белтъчините и мазнините не трябва да превишава съответно 21% и 18%. Не забравяйте да се грижите за здравето на застаряващия боксер. При необходимост веднага се консултирайте с лекар. Постарайте се да не го оставяте за дълго сам вкъщи или когато отивате в отпуск. А ако го виждате за последен път? Този, който поне веднъж е преживял смъртта на любимото куче, навярно е проклинал съдбата, че те живеят толкова малко. Но за съжаление нищо не може да се промени. И когато това се случи, Вие трябва да сте уверени, че сте направили всичко възможно и невъзможно, за да бъде живота на кучето щастлив, а смъртта лека и бърза. Разделяйки се помислете, че може това да не е завинаги, може би вашите души ще се срещнат отново.

Но животът продължава и може би с времето новият боксер отново ще се втурне във Вашия живот и ще Ви подари едно от най-хубавите неща, които човек може да получи през живота си. Това е безграничната любов и привързаност във всяка минута от живота. Ще имате добри и лоши моменти, но боксерът винаги ще бъде с Вас. Той ще Ви покаже разнообразен и красив свят, където хората се усмихват един на друг, само заради това, че знаят една и съща тайна – живеещият с боксер, живее като боксер и живее заради боксера. И най-важното: Моля Ви не хабете драгоценното си време пред екрана на телевизора! Станете и излезте да се разходите с кучето, защото реалният живот е там…с боксера.

Моят първи боксер се появи в нашия дом преди повече от 25 години. Това беше рижата Ладуша. Тя не беше много породиста, както и не остави след себе си многобройно потомство, но притежаваше това, което отличава боксера – неговият ХАРАКТЕР. Оттогава не съм срещала нито една порода, която да ми е толкова близка по дух и приятна за общуване. Това беше любов от пръв поглед. Боксерът ме покори и продължава за го прави всеки ден.

Автор: Виктория Погодина, развъдчик на боксери

статията се публикува с разрешението на автора

“Всеки има това куче, което заслужава” Х. Сваровски – немски кинолог

Когато в разговор с хората чувам оплакването: “купихме шоу-кученце, а израстна страшилище”, то първият въпрос, който ми идва наум е – а какво Вие направихте за да се убедите, че именно това кученце ще бъде “шоу”, – и в болшинството случаи се оказва, че освен себе си, няма кого другиго да виним. Нали, когато човек иска сериозно куче, то и към неговата покупка той трябва да се отнесе сериозно и достатъчно добре да се подготви. За съжаление, често купувачите на “шоу-кученце” въобще нямат и най-малка представа за това как трябва да изглежда кученцето, какви изисквания трябва да се предявят към развъдчика, и най-жалкото – даже не искат да се затрудняват с това. Извинете за сравнението, но понякога, даже към покупката на битова техника хората се отнасят с къде-къде по-голяма сериозност, отколкото към придобивката на кученце.

Аз не споделям претенциите на купувачите, които търсят “гарантиран шампион”, при това хвърляйки се от обява на обява, търсейки това, което е по-евтино – затова направо от шоу-кучилото, радостно отнасят едномесечния “шампион” вкъщи. Нали купувайки кученце с определена доза увереност може само да предполагаме и да се надяваме, че той ще израсне шампион, а и далеч не на всички собственици им е по силите да отгледат шампион, понякога дори от перспективно кученце. “Звезди” на кучешките изложби по принцип стават единици. Само знания, опит, добър произход, огромен труд, пари и желание могат да служат за залог на Вашия успех.

А сега да си зададем въпроса – ако човек в момента на придобиването няма и не иска да има достатъчно знания, то достоен ли е да има супер кученце? Преди всичко да се опитаме да разберем, какво е това – “ШОУ КУЧЕ”. Шоу кученцето е митично същество, несъществуващо в природата. Сам по себе си терминът “шоу” е достатъчно условен – това е и подготовка, и професионализъм на хендлера, шоу-куче – това е още и поведение, психика, кондиция, тренинг, тоест “сглобяване” на кучето в едно цяло. То е още и особено “устройство на индивидуалността” на кучето. Как можем да кажем за кученце на 1,5 -2,5 месеца, че то е “ШОУ”?

Ето цитат от статията “Развитие на перспективното шоу-куче” от Сюзън Макмилан, развъдник “Paisley” САЩ: “В моето кучило всички кученца са изложбени”. Колко често ви се е случвало да чувате тази фраза? Какво всъщност подразбират под “изложбен” хората, които я произнасят? Кой е оценявал това кучило и е направил такова заключение? Оценявал ли е някой типа на кученцата, тяхното телосложение, здравина на скелета, цвят и характер, или това означава само, че кученцата в този момент нямат дисквалифициращи пороци? Какво прави едно кученце “изложбено”? На какво обръщаме внимание и на каква възраст трябва да направим такъв извод? Терминът “перспективен за изложби” трябва да се употребява по-внимателно, тъй като даже най-многообещаващото кученце не винаги, израствайки, отговаря на нашите очаквания. Отсъствието на недостатъци не гарантира наличието на достойнства, а шоу-кучето трябва да изглежда качествено. При всичко това е необходимо и да Ви се усмихне щастието. Щастието – то е това, което ще предпази нашето перспективно кученце от неправилна захапка след смяна на зъбите, прекалено голям ръст, патологична ненавист към изложбите и т.н.”

Лично аз считам за по-правилно делението на кучетата на шоу-брид и пет клас. Изборът на кученце е лотария в голяма степен. Определянето на пригодност на кученцето за бъдеща развъдна дейност представлява по-голяма вероятност. Сега да определим за себе си какво означава терминът “разплоден” Разплоден производител (мъжки или женски), в чиито кучилата има най-много “приближени до идеала” кученца, плюс, в родословието има изтъкнати “личности”, но не по количество награди (тяхната цена я знаят всички и не винаги титлите съответстват на действителността), т.е. куче, което дори и да има някои недостатъци (кучета без недостатъци няма), но притежава ред такива достойнства, които подобряват породата в бъдеще. При това, партньора (женски или мъжки) трябва да се подбира така, че тези недостатъци да се поправят в следващите поколения. Въобще у нас формулировките шоу и брид се появиха сравнително неотдавна. Някога в “добрите стари” ДОСААФовски времена, имаше понятие “ранг Елит” и съответно – кученца от елитни родители. Та на мен ми се струва, че шоу-брид е най-близо.

И така, Шоу-брид – това е куче, което в най-голяма степен се приближава до идеала на породата, това е гордостта на развъдчика, който е дошъл с това куче на ринга да показва плодовете на своя труд.

Как все пак да се сдобием с такова куче?

Рецептата е лесна и в същото време не е лесна – ако човек подхожда сериозно към покупката на перспективно куче – то той просто е задължен да изучи състоянието на породата в този момент. Нали ако искаш да имаш потенциален шампион – кучета най-приближени до идеала на породата – ти си длъжен преди всичко да изучиш, как тази порода трябва да изглежда в идеалния случай, следователно, трябва да посещаваш изложби и да се научиш да “виждаш” кучетата. Ако нямаш възможност да посещаваш изложби – почти всеки има интернет и възможност да влиза в сайтовете на различни развъдници. Колкото по-често, толкова по-хубаво. Времето тече, кучетата се изменят и за да вървиш в крак с времето в световен мащаб, трябва да държиш “под око” произтичащото в най-добрите развъдници. Само така Вие ще можете да си съставите собствено мнение за породата и за това, какъв тип предпочитате. Истина е за съжаление, че съществува понятието “мода” за определен тип. Ако Вие планирате в последствие да се занимавате с развъждане, то трябва да знаете, че в нито една порода, от който е да е размер, стремежът към екстремалния тип не води до добро. Екстремалът – той във всяка порода е екстремал. Означава, че не е норма…

Никога не забравяйте, че единственото от което следва да се ръководите при закупуване и развъждане на кучета, – това е утвърденият стандарт на породата.

“Ако искате да изучите някоя порода, на Вас Ви е необходимо отначало да разберете нейният стандарт – не сляпо да го научите наизуст, а именно да го разберете”
Уиллис

По-нататък, съществува такова нещо като изучаване на родословните кучета. След като вече предварително сте си набелязали развъдник, от който искате да си вземете куче – внимателно изучете родословията на кучетата. Вие трябва да знаете как изглеждат кучетата на този развъдчик, не само днес, а как са изглеждали те няколко поколения назад, за да оцените силата на дадена линия, тъй като е действително важно, в родословието да има кучета, които не само са били звезди, но са били и добри производители. Един от най-важните параметри за качество на кучетата на даден развъдник – това е стабилност в развъждането, т.е. кучило с големи различия в качествата на кученцата, вече вече не е качествено кучило (това не се отнася за експерименталните, високо-инбридни връзки, които се правят заради вероятността да се получи едно единствено супер-кученце). При избора Ви съветвам да погледнете няколко кучила. Много от бъдещите собственици залагат на вносна кръв, но ако импорта на хубава кръв е бил всичко за постигане на успеха! При собствениците на такива внесени кучета Вие ще намерите обширен материал за далечни разкошни родственици, едва ли не до десето коляно, но снимка на техния неудачен предшественик (баща или майка) – това няма да намерите със сигурност.
Раждането на кучето “зад граница” не го прави автоматично идеал. В някои породи не веднъж е внасяна действително най-добрата кръв, но често за тях не остават никакви спомени, а понякога даже само лоши.
Съгласно Главния етичен кодекс на Английския кенел клуб, развъдчиците не трябва съзнателно да изкривяват характеристиките на породата, да дават несъмнено лъжливи сведения в рекламните публикации или да заблуждават хората, относно качеството на продаваните кучета. За нарушение на тези точки, изключват от клуба. За променена външност на кучето по хирургичен път, могат завинаги да забранят да се излагат кучета на изложба. Възможно е да има първо предупреждение с изключване за определен срок, а може и веднага – завинаги. Във всеки случай така е и в американския.
Но въпреки това, обстоятелствата са такива, че в Англия е доста трудно да се сдобиеш с качествено кученце, особено за дилетант и за това има много примери. Истина е, че ако Вашите финансови възможности са неограничени, може разбира се, да се купи и готов Шампион на Англия.

По-нататък минаваме към избора на развъдчик.
“ С развъждане се занимават подготвени за това развъдчици чрез своите развъдници или клубове. А за тях често титлите не играят такава важна роля, както за собственика на кучето. Подбирайки двойки, развъдчика поставя пред себе си определени задачи, от които главната е – подобряване на поголовието.”….

“Титлата не е толкова важна – важно е кучето като цяло и неговия произход. Въпреки че, би било чудесно, ако екстериора на кучето е така добър, както и неговия генотип.”
Хейзел Р. Хант

Основният проблем на всяко развъждане е търговският подход. При тези, при които развъждането е хоби и кучетата са съвсем друго качество. Трябва да се знае, че в целия свят кинологията е скъпо хоби, което понякога може и да донесе пари, но не заради това хората се занимават с това. Като правило, собствениците на най-силните развъдници не живеят за сметка на развъжданите от тях кучета. Добрият развъдчик губи доста време в изучаване на породата, продължава да се интересува и учи, и всички купени от него кучета ги разглежда не като потенциални шампиони, а като разплодници. При това, с практически голяма точност знае какъв тип кученца може да очаква от определена скачка, знаейки родословието на производителите на съответната линия, с която има работа. Преди всичко такива развъдчици имат кучила рядко. Даже при наличието на много женски в развъдника, имат 1-3 кучила за година, заплождат целеустремено, за да получат нещо добро в породата и да си го оставят за себе си. Останалите, разбира се, отиват за продажба. Ако зад развъдчика стои име, опит, история, развъдник, признание от колегите – от такива понякога другите развъдчици, смятат за щастие да си купят даже най-лошото кученце в кучилото, ако има възможност да го използват за развъждане и по такъв начин да измъкнат най-добрите гени от тази линия.

Купувачът трябва да знае: Сериозният развъдчик никога няма да продаде едномесечно кученце като шоу. Той ще остави най-перспективните кученца за себе си и ще ги остави да поотрастат. Продажбата на най-добрите кученца за износ и за изложби – не винаги е най-добрия за него вариант. Перспективните кученца са нужни на самия него за собствената му развъдна програма. На сериозният развъдчик винаги му е жал да загуби перспективните си кученца, затова понякога при такива, кученцата седят с месеци. Има връзки, които се чакат от други развъдчици за попълване на своя племенен фонд. Тогава с продажбата на шоу качество кученца е по-лесно. Развъдчикът знае, че кучето ще се явява на изложби, и че ще се използва за развъждане в бъдеще. Ако селекционерът види Вашият интерес именно към своята линия и види желанието на купувача да представя (рекламира) по изложби неговите кучета, може да Ви се удаде шанс да Ви продадат хубаво куче, тъй като добрия развъдчик е заинтересован, на първо място от добър стопанин на своите кученца – той винаги отначало ще поговори с потенциалният купувач, а едва след това ще му предлага кученце. При това като правило по свой избор, а не по негов избор. Затова бъдещият собственик трябва на първо място да покаже, че именно той е най-добрият собственик за кученцето.

Бъдещият собственик трябва да знае: Гарантирано да купиш шампион, може само възрастно, т.е. вече титулувано, израснало куче. Само тогава може да има гаранция, че купеното от Вас куче е шоу клас. Честният и сериозен развъдчик може само да каже, че кученцето е например перспективно….но стопроцентови гаранции той не може да даде, защото шоу куче може да се купува не по-рано от година и желателно с титли, тъй като утре всяко куче даже и в резултат на някаква случайност (загуба на зъб, травма и т.н.) може да се превърне в “нешоу”.

Не трябва да се забравя, че съществува безсрамна реклама, благодарение на която на някои развъдчици дори пет- кученцата се продават за шоу, а после същите тези развъдчици се възмущават от пренасищането на пазара от нискокачествени кученца. Позвънете на такъв развъдчик и първият въпрос, които ще чуете, ще бъде – “На Вас какво Ви трябва – шоу или пет?” По такъв начин се създава впечатление, че тук кучета развъждат такива специалисти, които определят съдбата на малките кученца, с още не сменени зъби, а нали има породи, при които гаранция за идеална захапка не може да се даде, докато не се сменят зъбите. Но на някои купувачи непременно им е нужна гаранция. Такава гаранция може да даде само размножител – на Вас ви трябват шоу кученца? – ние и нямаме други! И тъй като в момента на покупката, бъдещите собственици имат, като правило, много малко информация за размишление при избора – чуждата убедителност действа малко хипнотично, във всеки случай, позволява да свалим от себе си отговорността за своето собствено решение.

Не трябва също да се търси “гарантиран шампион”, ръководейки се от импулсивното желание да се купи и да се занимаваме с избора на кученце на принципа на цената. По този начин можем да получим желаното само по случайност, но случайността си е случайност.

В задграничните развъдници, обикновено от кучилото се избират 2-3 перспективни кученца, които се оставят до 6 месечна възраст, след това от тях се избират по възможност 1 или 2 кученца и към година, един (а може и нито един) се продава като шоу.

Известно е също, че отговорните развъдчици зад граница не говорят за осем седмични кученца шоу клас. Те говорят за хубави: promising – обещаващи, перспективни, нищо повече. Ако говорим конкретно за породата грифон – по мнението на много уважавани развъдчици, даже най-опитният специалист не може да Ви каже какво ще израсте от дадено кученце. Много примери има за това, как няколко специалисти отиват при кучилото и “подреждат” кученцата по абсолютно различен начин. Макар, че….Някои селекционери притежават едно свойство, което се нарича – УСЕТ. Който го има – той е най-добрият, който го няма – няма!

В САЩ по закон кучетата трябва да се продават с една година гаранция, като минимум за това, че кучето няма да има проблеми, свързани със заболявания, предавани по наследство. За съжаление не срещу всички може да се протестира в ранна възраст. Има и такива, които се появяват към година – две. Даже от изследвани и здрави родители, понякога се раждат болни кученца, тъй като съществуват много фактори, влияещи на появата на някои заболявания.
Сериозните развъдчици при продажба гарантират, че в случай до дадена възраст се появи заболяване, то те са длъжни да вземат кучето и да върнат парите или да заменят кучето. Естествено, това касае само генетичните болести, а не заболявания, придобити по вина на собственика.

Стойност на кученцето – също немаловажен въпрос за много потенциални собственици. Трябва да се различават развъдчиците, чиито високи цени на кученцата са обусловлени от тяхното качество, загуби и утвърдено добро име на развъдника. Но има също и “развъждачи”, които заплождат както и да е, а цените им се доближават до тези на горе указаните развъдчици. Всяко породисто куче- това е огромен труд на развъдчиците (говоря само за съвестните развъдчици) и придобивайки определена порода, купувачът гарантирано получава набор от определени качества и вече за гаранцията трябва да се плати, нали дори купувайки неодушевеният телевизор, мобилен телефон или автомобил, ние често плащаме и за марката, която се е доказала на пазара. Ако вземем предвид, че до шестия месец е сложно да се определи перспективността или неперспективността на кученцето (с изключение на тези случаи, когато кученцето има ярко изразени отклонения от стандарта), то кученцата продавани в бебешка възраст – това е лотария. Кученце перспективно, поотраснало – ще бъде в съвсем друг ценови диапазон, тъй като вложеното в него вече не е малко и достойнствата на екстериора са по-видими, отколкото при 2-3 месечно.

И все пак прекрасното кученце РАЗВЪДЧИКА може да даде и почти безплатно, но в подходящите ръце, в този случай, ако Вие успеете да докажете, че ще бъдете достоен собственик, а “развъждача” може да Ви продаде посредствено кученце на тройна цена.

Съществува също категорията линия във всяка порода, за кученцата от която, хората са готови да плащат големи пари. От такива линии не купуват дилетанти, а хора знаещи, и купуват те придимно племенен фонд. Да се развали от неправилно развъждане може всяка суперлиния – само професионалистът може грамотно да използва попадналия при него племенен материал.

При избора на кученце развъдчикът първо трябва да Ви обясни, защо това кученце струва толкова, другото толкова, а ето това – според него е перспективно и затова доста по-скъпо, но Вие към този момент вече трябва да сте достатъчно подготвени, за да направите правилният избор. Вие трябва да знаете – ако кучето излиза на изложби, това не означава, че то винаги съответства на понятието “шоу качество”.  Широко рекламирано куче, имащи гръмки титли, победител от престижни изложби може да има сериозни недостатъци в екстериора, щателно маскирани от неговия собственик с помощта на виртуозен хендлинг, груминг и козметични средства, а във фото-рекламата – с помощта на дизайна.

Изобщо понятията “шоу”, “пет”, “брид” са достатъчно разтегателни. Това, което за един е напълно приличен “брид”, за друг е помияр. За някого “шоу” това е куче, което има титли не по-малки от Шампион на Европа, за други куче с 1CACIB вече е “шоу”. Случва се също, че мъжки – шампион е лош производител, а неговият невзрачен брат се явява предаващ генотипа. Великолепният по екстериор титулован мъжки, имащ освен това изумително родословие, напълно може да бъде или безплоден, или лишен от либидо. Куче шоу и куче производител понякога са съвсем различни неща! Той може да ходи по изложби и да няма равни на себе си! Но при покриване този мъжки нищо не подобрява и нищо не предава от себе си. Великолепен по екстериор, титулован мъжки, даващ отлично на пръв поглед потомство и активно използван за заплождане в страната си, въпреки всичко може да крие неприятни изненади.

При женските на първо място се оценява техният племенен потенциал. Често се случва така, че най-добрата женска от котилото може да седи на възглавничка подстригана и да дава великолепни кученца, въпреки че на изложба е била веднъж в младша възраст.
И изобщо изложбите не трябва да са единствената цел при развъждането. Главното е – кучето да съжителства с човека и да украсява живота му, а не да го трови.

Прието е да се смята, че ПЕТ клас – това са тези кучета, които не са влезли в нито една от другите категории поради някакви причини. Но това, като правило е и най-големия клас. “Пет” клас съвсем не е задължително да е племенен брак. Нерядко това е напълно нормално кученце. Във всяко, даже в най-еднородното кучило, има кученца малко по-хубави и малко по-грознички. Тези, които са малко по-грознички, точно по същия начин влизат в описанието на стандарта, нямат никакви пороци или явни недостатъци (доколкото може да се определи при кученце), но въпреки всичко са малко по-грознички от другите. Та защо тези “малко по-грознички” да ги водим по изложби, ако могат да попаднат в “добри ръце”? Развъдчикът ще покаже на ринга само най-хубавото, което е развъдил – нали в ринга влизат само най-достойните! Но има го и това, че “пет” при някои е доста по-хубав от шоу при други. И след като стана дума – “пет”, това е “домашен любимец” и на първо място за собственика неговите кучета са домашни любимци. А това дали ще ги води или не по изложби си е негова работа. Понякога тези кучета съответстват на съвременните изисквания за кучета шоу клас във световен мащаб, но преди всичко – това са членове на Вашето семейство.

Пет и Брид са също така доста размити понятия.

Ще дам пример: куче от двама много прилични родители с куклена муцунка, има пълното право да бъде наречена крокодил. Но тя, на свой ред, дава потомство от мъжки, с който я покриват. Получава се – тя е супер бред клас.

В САЩ при продажбата на кученца “пет”, се съставя договор за последваща кастрация на определена възраст. Това се прави с цел да не би после в клиента да възникне желание да заплоди кучето за здраве и да попълни пазара с кучета с недостатъчно високо качество. По думите на известен американски развъдчик, болшинството тамошни купувачи и сами искат да кастрират своите кучета, за да не си утежняват живота с възможни проблеми. Някои даже трябва да ги уговарят да почакат да се оформи кучето и да се види какво ще излезе от нея.
В случаите, когато кучето е “явен пет”, развъдчика остава съсобственик на кучето, докато условието на договора за кастрация не бъде изпълнено. Изпълнявате условието – развъдчика излиза от съсобствеността.

Ако все пак искате да рискувате и да си вземете малко кученце (но не по-малко от 2,5 -3 месеца – едва на тази възраст на кученцето като правило са му поставени всички необходими за възрастта ваксини), то при избора препоръчвам да обърнете внимание на следните неща при Вашия бъдещ шампион – недостатъците: неоцветен нос и вежди, а също и неправилна захапка (стърчащи зъби и език) като правило не е толкова сложно да се забележат. Мъжките трябва да имат два семенника. На възраст 6-7 седмици, болшинството кученца имат силует и движения, които ще има и възрастното куче. Най-добрите развъдчици отделят много време на кученцата, наблюдавайки ги как тичат, как общуват помежду си, как застиват в стойка, гледайки заинтригувалия ги предмет и как реагират на нови хора и непознати ситуации. Всичко това е особено важно, ако искате изложбен потенциал.

Много са важни и движенията на кученцето. Правилните движения говорят за правилен постав и съответно здраве. Когато наблюдавате движенията, обръщайте внимание на кученцата, които предпочитат да се движат в тръс. Това са кученца с правилен строеж и баланс, и те, като правило могат да се определят рано. Тези кученца се движат с широка крачка, губейки при това минимум усилия, държат правилно горната линия и не изхвърлят нагоре предните крайници. Кученцата, които се движат винаги в галоп или скачат като зайци, или изглеждат неловки или непохватни,, имат не достатъчно правилен и обещаващ строеж. Погледнете как кученцата се движат напред и назад, когато играят или когато следват човека. Сближените скакателни стави у кученцето може лесно да бъдат забелязани и даже понякога да се оправят, но по-често това не става. Добре сложеното кученце се движи леко, неговите предни крайници в движение се поставят успоредно или малко стеснено, ако има тенденция към сближаване. Извити навътре лакти могат с времето да се изправят. Разперените пръсти на лапите често означават неправилен строеж на предните крайници или слаби връзки. Кученца с извити крайници или с извити в стойка или в движение лакти, с възрастта ще станат само по-зле, предните крайници трябва да са прави. Много кученца на възраст 6 седмици добре стоят на краката си, но това варира от линия до линия и може да зависи от кондицията на кученцето и обстановката, където е расло. Кученцата израстнали на улицата, обикновено имат по-добра форма и по-силни лапи от кученцата, които се гледат на под. Кученцата с достатъчна дебелина на възглавничките най-вероятно ще имат напълно прилични лапи. Кученцето трябва да изглежда приблизително квадратно. Кученцата с по-къси крака с времето може и да се оправят, но кученцата с дълго тяло, винаги ще останат дълги. Гърдите трябва да са отпуснати до лактите, шията да е умерено дълга и добре поставена. Горната линия при хубаво кученце изглежда равна, предните крайници се намират под корпуса. Кученцата стоящи добре и устойчиво, като правило имат по-добра конституция. В болшинството кучила ще намерите различни вариации на характер и темперамент, които ще бъдат в пределите на нормата. Някои кученца ще са смели и безстрашни, докато други кротки и предпазливи. Най-храброто кученце обикновено най-лесно се показва на изложби, но и по-предпазливите при правилна социализация и тренинг може да стане отлично шоу-куче.
Много плахо и боязливо куче не трябва да се разглежда като перспективно за изложби. Понякога е възможно то да израсте прилично изглеждащо шоу куче, но то никога няма да се представя стабилно. Само стабилно, дружелюбно и общително с хората куче може да се разглежда като потенциално изложбено. Не купувайте кученце от развъдчик, който концентрира своето внимание само върху екстериора в ущърб на характера. Това е само част от това на което трябва да обърнем внимание, избирайки потенциално изложбено кученце. Това кученце също трябва да бъде здраво и привлекателно, с хубава космена покривка, със здрав и подходящо развит за размера скелет, правилно телосложение, приятна глава и изражение. И още веднъж ще се повторя – да съответства на стандарта на породата.

Много се надявам, че написаното по-горе поне на някого ще помогне да направи правилният избор.

Автор: Албина Нечаева, развъдчик на брюкселски грифон

 

статията се публикува с разрешението на автора